Ех, Йовано, Йованке, яз те дома чекам, дома да ми дойдеш, а ти не
довагяш, душо, сърце мое, Йовано. Яз те чакам, Йовано, песен да ми
изпееш, како майка сина имала, защо син изкая само майка давала. А син
болен, болен откакто се родия. Да ми пееш как са нацъфтели бахчите,
разпукали се люлеци, замирисали девойки, а он болен, болен от както се
родия. Да ми пееш как и яз помръкло лутам, ноч ме пие, месечина ме бие,
нищо не мие, здрав съм, а он болен. И те затуй те чакам, Йовано в дома
да ми дойдеш, а ти не довагяш, душо, сърце мое, Йовано.
Йовано, Йованке, край Вардарот седиш мори бело платно белиш все нагоре гледаш душо сърце мое, Йовано.
Йовано, Йованке, я те тебе чекам мори дома да си дойдеш а ти не дохождаш душо сърце мое Йовано.
Йовано, Йованке, твоята майка мори тебе не те пуща при мене да дойдеш душо сърце мое Йовано.